В спряло състояние
Posted by Moody
— Момче, вече седмица се опитвам да измисля нещо, за което да пиша, ама… не ми идва нищо.
— И аз съм там — пети ден вече.
Такива работи си говорим авторите. Странно е, защото има моменти, в които писането наистина върви и без проблеми измисляш тема за следващата публикация, след което я написваш за ден-два и си готов да започнеш процеса отначало. Но ги има и моментите, когато дори и да имаш желанието да пишеш — не знаеш за какво точно. Или пък ако знаеш — не успяваш да си формулираш мисълта така, че да излезе нещо, звучащо поне малко интересно. И отлагаш за следващия ден. Writer’s block.
И ако следиш блога, ще се сетиш, че и преди съм писал за това явление. Случва ми се често, за съжаление. Най-лошото е, че усещам самия момент, когато изпадам в такова състояние и обикновено знам каква е причината, но стане ли въпрос за измъкване от ситуацията — ще кажа само, че е доста трудно.
С дъх на криза
Posted by Moody
Добър вечер, скитнице,
добър вечер, мила моя.
Прегърни ме, блуднице,
целуни ме от неволя.
Тази нощ хората очакват една свята личност да възкръсне. Същите тези хора ще отидат на църква, ако имат възможност, и ще запалят по една свещ, след което ще обиколят сградата няколко пъти—дори не съм запознат с целия обичай. Аз пък си седя на почти удобния диван у дома, пуснал съм си любима песен и пиша нещо, което ще прочетат едва няколко човека…
Перфектният ден
Posted by Inspiration
Днес станах сутринта и отидох на училище. Закъснях както винаги, въпреки че трябваше да отида за трети час. Прекарах един от най-стойностните си дни в училище и даже промених мнението си за един от преподавателите. След като си тръгнах от училище прекарах най-якия си следобед от много време насам. Гледах филм, играх табла и карти, правих секс, пих водка, все такива ми ти тийн работи. След като изпратих момичето, с което прекарах следобеда отидох да отпразнувам рождения ден на баба ми. Там хапнах и пийнах всякакви домашни гозби и питиета, също така порядъчно. Излязох сит и доволен по улиците на нощна София в нарушение на забраната за непълнолетни и както винаги след проверка дори не ми казаха да се прибирам, просто едно „Лека вечер“ от служителите на реда. Отдавна не се бях возил на мотор и реших, че това е най-добрият възможен завършек на супер готиния ден. Един от приятелите ми в квартала има сносен мотор, повозихме се. Усещането е велико. От алкохола погълнат през деня по едно време ми стана лошо, а и факта че бях по къс ръкав и се движехме с около 200 км/час допринесе за това.. Но се окопитих и продължихме да се возим, беше зашеметяващо. Усещането да летиш устремен напред е велико.. Сега се прибрах и осъзнах, че не съм пил вода от доста време. Пийвам вода пред компютъра и обмислям изключително надарения си откъм литературни средства нов пост. В момента съм малко замаян, но все още съм в еуфория. А каква е вашата представа за перфектен ден???
What the.. Иванчо?! —1
Posted by Inspiration
Иванчо отново не се чувстваше комфортно. Вървеше по прашната улица, която криволичеше и заобикаляше дома му. Пак беше избягал от училище, там не му понасяше изобщо. Караше се с учителите, биеше се със съучениците, само с портиера се разбираше добре. Този дядо някак си му вдъхваше увереност, беше единствения който го разбира и се опитва да му помогне. Иванчо не беше обикновен. Поне той така си мислеше. Да се смята за повече от останалите е в природата на всеки българин и на всеки тийнейджър, а Иванчо беше и двете в комбинация. От малък искаше да разбира много и от всичко, но в един момент осъзна, че това не е чак толкова готино, колкото си мислеше в началото.
Смехът и аз
Posted by Moody
Имам си ново любимо занимание – смея се на хората. Не винаги външно, по-скоро отвътре. Смехът често е злобен, понякога завистлив, но винаги искрен. Защо им се смея? Бих отговорил, че не е твоя работа да знаеш, но тогава няма да има смисъл от тази публикация, нали?
Как да ти го обясня… имам една теория, която искам да докажа на себе си. Само на себе си, защото съм егоист. Смятам, че от преживяното дотук, горе долу 80 на сто (тоест 80%) от хората, които познавам, са по-некачествени хора от мен. Колко нескромно от моя страна, знам, но… животът е прекално кратък, за да скромничиш.
Posted by Inspiration
Ммм, така. Понеже не се сещам какво да ви напиша днес ще изразя една моя позиция по въпрос, по който съм адски пристрастен. Всички са много зарибени по така наречената „социална мрежа“ — Facebook. Не знам дали съм напълно запознат с главната идея, но мисля че този сайт е създаден с идеята, човек да намира старите си познати, приятели и съученици там. Може би дори роднини, живеещи в чужбина и т.н. Но на 100% не одобрявам това, в което сайта се превърна: всеки се регистрира и започва да добавя в приятели всички приятели, съученици и познати които намери. Независимо, че се вижда или говори с тях всеки ден, важно е да ги има и като приятели в сайта. Постепенно новаторската идея, която харесвах в сайта изчезва. Превръща се в огромен и скучен сайт за запознанства, някои дори го ползват за да си правят тестове и да играят игри. Множество лишени от капка мисъл „приложения“.. Сайта се разраства, много хора твърдят, че щял да става платен. Явно в мен има нещо сбъркано и не разбирам какво точно му харесват хората. И все пак всеки си има право на лично мнение, колкото и грешно да е то. Затова тези от вас, които четат това и ползват Facebook, ако не намирате мнението ми за достатъчно авторитетно или правилно, продължавайте да ползвате сайта. Или ме оборете. 