Ад и Рай
Аз, като едно полу-разумно същество поставям под въпрос почти всичко, с което се сблъскам в живота. Това ми позволява да го разбера, а това на свой ред позволява много по-добър живот. Един от въпросите, които ме бият по главата е доста тривиален (или може би не). Защо хората вярват във АД и РАЙ. Не питам защо хората вярват в бог първоначално… но това е друг въпрос, с който дори не искам да се захващам. Та… Защо АД и РАЙ?
Първо кратък анализ:
Ад, място, в което човек отива ако в живота си на земята, е вършил лоши неща, основно… такива, които са против правилата на чичо Бог. В това място той отива ( не по желание разбира се) за да бъде измъчван и наказван за грешния живот, който е имал на земята. Той ще бъде длъжен да търпи агония отвъд каквито и да е представи за цяла вечност, до края на времето! Или поне на теория е така…
Сега Рай. Мястото, на което се надява всеки един вярващ човек. Мястото, където отиваш ако си живял изцяло праведен живот посветен на бог, и на доброто като цяло. В това место отиваш да изживееш останалата част от вечността в измерението на самият Бог. Там има всичко, от което някога ще се нуждаеш, там са и всички твой (не прегрешили) любими, и там ще живееш в мир и спокойствие до края на времето. И пак, това е на теория…
Сега резултата.
Вярващия човек не би искал да прекара целия си отвъден живот (цяла вечност) в агония… това поражда страх… следователно този човек ще се постарае да направи всичко възможно да отиде на другото място в пълен мир. Което означава да прави каквото Бог “иска”. Или през моята гледна точка: да прави морално правилни неща (спрямо 10те божи заповеди) под ръководството на висше същество действащо чрез църквата. Така… Но това е обяснението на вярващ човек, защо вярва в ад и рай. Аз обаче не съм вярващ, което ме кара да търся друго обяснение.
В общи линии отговора е МНОГО по-прост от “прави каквото каже Бог за да те награди”. Адът, грубо казано, е място много по-лошо от какъвто и да е живот на земята. Райът е, пак грубо казано, място много по-хубаво от какъвто и да е живот на земята. И закръглената логика на човека му казва, че ако прави добри неща ще отиде на добро място, и обратното, ако прави лоши неща ще отиде на лошо място. Така можем просто да го кажем. Причината е, че тъй като не са сигурни какво има точно след смъртта, страхът от това незнание подтиква хората да се застраховат, че ако има нещо … то ще е добро. Та това е простия отговор. Страх.
В заключение: Не живейте в страх, живейте така, че ако имаше Бог… да го накарате ДОСТА да се двоуми къде да ви сложи и все пак накрая да каже уверено „Рай“. :)
