За скарата, бирата и хората
Posted by Moody
Не знам колко от вас са имали честта и привилегията да присъстват на явлението „селски събор“, но трябва да призная… има нещо уникално в него. Дали е скарата, която никога не е толкова вкусна, дали е студената бира, която абсолютно задължително върви ръка за ръка със скарата… или може би е циганския оркестър, който специално за публиката е започнал да се раздава часове по-рано, за да си изкара съвестно надницата за деня…
Изкуството да казваш нищо
Posted by Moody
“Ние осъзнаваме, че нашият успех се измерва с успеха на нашите клиенти — ето защо ние приемаме присърце всеки проект, като се опитваме да вникнем в него от гледна точка на клиента, неговите клиенти и конкуренти, за да можем да изработим наистина успешно представяне в интернет.”
Всичко това звучи много добре, но какво всъщност искате да кажете?
Мисля, че това е проблема на всеки един рекламен текст, реч за пред масовата публика, че дори и 90% от съдържанието на една най-обикновена новина по телевизията или статия в интернет. Куп сложни думи, заплетени и усукани по такъв начин, че да ти отнеме време да се замислиш, за да осъзнаеш какво всъщност означават. Едно голямо нищо, обикновено. Това малко ми напомня за хороскопите…
Навсякъде е пълно с примери за такива текстове. Горният е взет от сайт, който не мисля да рекламирам.
И ето всъщност какво се опитвам да кажа — когато искате да доставите някакво послание директно до аудиторията си, по-добре се постарайте повече и измислете нещо запомнящо се и наистина значимо.
Най-добри приятели
Posted by Moody
Автор: Кимбърли Пруит, TheOnion.com
„Много те харесвам. Наистина. Ти си толкова мил и сладък, изслушваш ме винаги, правиш ми комплименти. Но… не виждам как може да бъдем повече от приятели. Би било ужасно, ако позволим сексът да унищожи това страхотно приятелство, от което аз получавам всичко, от което се нуждая, а ти нищо от това, което искаш. Не мислиш ли?
Знам, че ще ме разбереш. Винаги ме разбираш.
Мило момиче
Posted by Moody
Автор: анонимен, craigslist.org
„Виждам този въпрос публикуван доста често, затова реших да отделя няколко минути и да обясня нещо на дамите, които все още не са го разбрали.
Какво се случи с добрите момчета?
Отговорът е прост: ти.
Ако се замислиш, ама много добре, може би ще си спомниш онзи платоничен приятел, който винаги искаше да прекарва времето си с теб. Този, който идваше с теб на пазар без да се противи от идеята, този, с когото гледаше филми, когато ти беше самотно и не ти се излизаше навън и дори този, който сядаше до теб и те прегръщаше, докато ти плачеше, разказвайки му колко ужасно се държи с теб другия, с когото ходеше по това време.
Вашият хороскоп за деня
Posted by Moody
Някой може ли да ми обясни какъв е смисълът на хороскопите? Не говоря за науката астрология, в която може и да има някакъв (съвсем минимален) смисъл, а конкретно за хороскопите, които всяка сутрин ми тровят нервите по телевизията докато си пия кафето.
Не знам дали масовата публика е забелязала, но текстовете, които закръглените лелички в напреднала възраст четат пред камерата се пишат изключително внимателно — хем казват неща, които звучат дълбоко, смислено и сякаш „предсказват бъдещето“, хем са неясни и нееднозначни колкото си щеш. И в един момент науката се губи, остават само суеверия и догадки, на които, естествено, стадото тръгва да вярва. Защото така казвали „звездите“.
И още нещо — защо такъв голям процент жени „вярват“ на хороскопите? Аз лично не познавам мъж, който активно да ги следи или поне да се прави, че е заинтересован от тях.
И просто така, за да не говоря празни приказки, нека проведем онзи експеримент още веднъж. Какъв процент от следващия текст се отнася за теб?
TiйNeiJъR (част 2)
Posted by Oromë
Така.… част втора… кое би било добро продължение… кое “качество” на “модерния” “тийнейджър” би било подходящо???
Че как… какво ако не тийнейджърските “проблеми”!
Проблеми е доста общо казано, но все пак… Какво имам в предвид под проблеми? Имам в предвид нещата ‚за които тийнейджъра се оплаква от живота си… Колко му е тежък живота, защото родителите му не искат да му дават всичките пари, които поиска, или защото го карат да изхвърли боклука, или да си напише домашното. С тези житейски мъки се сблъсква нормалния тийн. И не, определено това не единствения случай, светът за тях свършва и когато гаджето от 1 месец скъса с тях, това хич не е леко… И не е като да не им влизам в положението… наистина е много тежко да трябва да се оправиш стаята, или да учиш за контролно… Определено не се сещам за нещо по болезнено и агонизиращо… Но когато същите тези започнат да изплащат данъци, издържат дете и крепят семейство на средна работна заплата в държава в която корупцията е професия, тогава ще се радвам да чуя какво имат да кажат за тийнейджърските си години и мъките вървящи с тях.. До тогава да се радваме на тези години, те са ни най-хубавите!
(to be continued…)