Нещо лично
Posted by Moody
Като първа публикация в раздела направих специален подбор. Абсурдът идва от щата Пенсилвания (да, САЩ), където в една най-обикновена гимназия се разкрива, че лаптопите, които са дадени на учениците (за учебни цели) всъщност представляват портативни СРС-та. Чрез уебкамерите, които са вградени във всеки компютър училищните администратори са наблюдавали шпионирали всички ученици, както в училище, така и в собствените им домове, при собствените им семейства.
Както се досещате, подобно нещо рано или късно се разбира. Само че интересното (по-скоро идиотското) в случая е, че никой не е подозирал нищо, докато един от учениците не бива наказан за "неприлично поведение у дома си". Като доказателство за въпросното провинение е приложена снимка, взета директно от лаптопа на ученика. Това е частта, която не разбирам — няма как администраторите да не са знаели, че нарушават закона, но защо са се издали толкова публично?
Не, дори няма да подхващам темата за личната неприкосновеност. Просто се смея на глупавата управа на това училище.
(източник)
Проба – Грешка
Posted by Oromë
Ех, този израз… Сигурен съм, че няма човек, който да не го е чувал. Принципа лежи над простата практика, да пробваш нещо, и ако не успееш просто пробваш пак. Въпросът, който аз си задавам обаче е на каква цена е всяка една от тези проби?
Тук също може да се размишлява. Какво губиш като пробваш… 1) Губиш времето, което си отделил за да направиш опита, 2) Губиш доста нерви за да го направиш, 3) Когато се изпълни втория елемент от цикъла – грешката, или провала губиш още време и още нерви за възстановянето. Особено губиш от факта, че неуспехът е деморализиращ и доста убива от ентусиазма ти да пробваш отново. Значи в заключение на този кратък анализ само заради шанса при много опити все един да е успешен ти жертваш времето си и нервите си.
Но все пак го правим… Падаме, изправяме се, изтупваме се и айде пак в мелето…
Дали обаче е толкова просто? Както предполагам вие предполагате, определено пиша това заради скорошен неуспех (погром, провал FAIL, или както искате го наречете) и сега е маааалко по-сложния етап от цикъла. Изправянето и изтупването... Самонаблюдавах се, че прекарах 2 часа сутринта зяпайки тавана мислейки си за плюсовете и минусите на опита ми, и какво спечелих... и тук се замислих с пълна сила. Не всички се изправят.... Много хора решават да се подтиснат и да скърбят за загубата и да оплачат дадените жертви. Аз нямаше да правя така... Станах (буквално от леглото) огледах се, видях изгрева и това ми даде тласък да се изтупам (този път не буквално) и просто да преброя загубите (които слава богу са само морални) и да се наслаждавам на натрупаните (макар и малки) лични успехи (отново не материални).
Доста объркано стана а.... Е просто ще го кажа: Нямате причина да си мислите, че защото не сте успяли трябва или да забравите изцяло за случилото се и да “скочите в мелето пак”, или че тъй като е загуба и е ваша загуба трябва да се подтиснете над нея и да я гравирате в ума си. Това са две нежелани крайности... Ходете посредата, помислете си за грешката, поучете се от нея и пробвайте отново без да правите същата грешка :] Успех в начинанията ви!
Новините днес
Posted by Moody
Преди време с един от авторите (колега...) обсъждахме въвеждането на нова категория в сайта - такава за новини. Не, няма да ставаме новинарски сайт. Но е факт, че от време на време на бял свят се появяват такива новини, за които си струва да се говори. Някои са абсурдни, други любопитни, а трети - просто прекалено актуални, за да бъдат пропуснати.
С тази нова категория целим да представяме въпросните новини през нашия поглед - колкото и изкривен да е той. Тъй като не съм сигурен какво ни очаква в бъдеще, коментарите ни могат да бъдат както сериозни, така и в напълно шеговит тон. Иронията може би ще бъде основно средство за изразяване. Считайте се предупредени.
Наопаки
Posted by Moody
Има дни, в които всичко е някак наопаки. Дни, в които наговарям куп глупости на някой и десет минути по-късно се чудя с кой акъл съм ги казал. Дни, в които всяко мое действие ми изглежда глупаво и недообмислено. И въпреки това го правя. И не е като да съжалявам след това - все пак това би било нарушение на собствените ми принципи - просто осъзнавам, че частта от мозъка ми, която отговаря за рационалните решения и контролира емоциите... не се е събудила заедно с мен сутринта.
Днес беше такъв ден.
Ад и Рай
Posted by Oromë
Аз, като едно полу-разумно същество поставям под въпрос почти всичко, с което се сблъскам в живота. Това ми позволява да го разбера, а това на свой ред позволява много по-добър живот. Един от въпросите, които ме бият по главата е доста тривиален (или може би не). Защо хората вярват във АД и РАЙ. Не питам защо хората вярват в бог първоначално... но това е друг въпрос, с който дори не искам да се захващам. Та... Защо АД и РАЙ?